От профила във Фейсбук на Иво Сиромахов ГОРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО(Написах тази неприятна

От профила във Facebook на Иво Сиромахов 

ГОРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

(Написах тази неприятна приказка на 1 юни 2023, таман беше проработила сглобката. Днес изцяло неоснователно си я припомних. Реших да я напомня и на вас.)

В гората решили да вършат държавно управление. Не че им трябвало, то с тия държавни управления брали единствено кахъри, само че въпреки всичко решили да имитират някаква народна власт.

Най-активен в договарянията за държавно управление бил вълкът. Той по генезис бил вълк-помияр, който преди време охранявал огромните вълци и около тях се издигнал в кариерата – получил власт, изял доста горски животни и дори си имал млада вълчица в Барселона.

Та извикал вълкът овцата и ѝ споделил:

- Дай да създадем държавно управление с теб. На ротационен принцип. Девет месеца ще управляваш ти, след това девет месеца – аз.

- Как ще направя държавно управление с теб, Вълчо? – разтреперила се овцата. – Ти ще ме изядеш.

- Няма да те хапвам.

- Ама обещаваш ли?

- Обещавам.

- Закълни се в майка и татко.

- Заклевам се в майка и татко - рекъл вълкът и се прекръстил, тъй като бил религиозен. – Ще ти дам цялата власт и девет месеца ще си правиш, каквото си искаш.

- Ох, доста хубаво ми звучи – зарадвала се овцата и го погледнала с най-благодарния си овчи взор. Вече си представяла по какъв начин се къпе във власт и лукс и към нея припкат раболепни репортерки мисирки. – Ама по какъв начин ще разбираем на другите овце, че към този момент не сме врагове, а сътрудници?

- Бе няма кво да им обясняваш! – отсякъл вълкът – Те са елементарни. Дванайсет години съм ги управлявал и всичките ми номера минаха. Тия са толкоз изгубени, че в никакъв случай не биха потърсили сметка на държавното управление си. Най-много да ни псуват в обществените мрежи и да се заканват.

- Ох, приказва ми, приказва ми… - премрежила от наслаждение взор овцата. – Ама другите овчици въпреки всичко ще ме питат за какво аджеба съм влезнала в съюз с теб. Нещо би трябвало да им кажа.

- Кажи им, че вършим това държавно управление, с цел да защитим гората от общия ни зложелател.

- Кой е общият ни зложелател?

- Ми ще измислим някакъв зложелател. Да речем магарето.

- Магарето ли, бе? – разкикотила се овцата. – Какъв зложелател може да ни е тоя? Тоя е кух като меча хралупа през пролетта. Аз дори съм правила ала-бала с него. Магарето – зложелател! Хахаха.

- Еми каквото ни е държавното управление, такива са ни и враговете – заключил умно вълкът.

Прегърнали се с овцата и призовали другите овце да блеят пред обора на магарето и да му викат „ къш “. Магарето не се впечатлило, а траяло добродушно да си претърпя. Овцете поблели, поблели пред обора, па се разотишли.

И по този начин вълкът и овцата създали ротационно държавно управление. Вълкът траял да дерибейства из гората, а овцата се правела, че не вижда, с цел да опази съдружния мир и джентълменското съглашение.

Отношенията сред двамата били чудесни. Вълкът научил овцата да яде месо. Тя изначало се дърпала, само че след това почнала постоянно да си хапва месце. Най-много ѝ се услаждало агнешкото. Вълкът постоянно отмъквал от кошарата по някое агънце и двамата с овцата си устройвали пиршество. Докато оглозгвали кокалите на агнето, си припомняли по какъв начин преди години са били врагове и се заливали от смях.

Ала овцата не изкарала девет месеца във властта. Един ден вълкът нещо не бил на кеф и я изял.

А кожата ѝ подарил на магарето в символ на почитание сред институциите.

После си взел друга овца за държавното управление.

На ротационен принцип.

(Тази приказка е измислена. Всяко припознаване на действителни събития или персони би било плод на гузно въображение)